По-бе-да! Боядисахме!

По-бе-да! Преди точно една година обърнахме внимание на един наглед дребен, но показателен проблем – износената пътна маркировка в самия център на държавната власт. На място, през което всеки ден преминават хиляди автомобили, а от прозорците на институциите се вижда буквално всяко движение.

Става дума за участъка между Президентството, Министерския съвет и сградата на Народното събрание – така наречения „триъгълник на властта“, където след промяна в организацията на движението новата маркировка практически беше изчезнала.

Резултатът беше абсурден.

Шофьорите продължаваха да се движат по навик, защото нямаше как да видят новата двойна непрекъсната линия, която трябваше да разделя двата потока на движение. Всекидневно автомобили навлизаха в насрещното, следваха засичания, клаксони, разправии и опасни ситуации. Не защото водачите непременно нарушаваха правилата, а защото правилата не се виждаха, а водачите караха по навик в посока бул. „Дондуков“, защото там имаше две платна за движение. С промените стана едно. И кой ти гледа маркировката, която бе изтрита.

След първата ни публикация се появиха светлоотразителни знаци. Те донякъде ориентираха движението, но не решиха основния проблем – липсващата маркировка.

Сега, ГОДИНА по-късно, вече може да се каже, че нещо все пак е свършено.

Двойната непрекъсната линия вече е боядисана. Разделителната маркировка ясно очертава двата потока на движение и показва на водачите, че навлизането по навик в насрещното платно е недопустимо. Видимо е положен нов слой боя върху останалата маркировка в участъка.

Добрата новина е, че опасността значително е намалена.

Лошата новина е времето, което беше необходимо това да се случи.

Защото тук не говорим за изграждане на мост, тунел или нов булевард. Не говорим за сложна обществена поръчка или инженерно съоръжение.

Говорим за две непрекъснати бели линии с обща дължина около стотина метра.

И на държавата (общината) ѝ беше необходима една година, за да ги БОЯДИСА.

Това всъщност е по-големият проблем.

Не че маркировката вече е налице. Това е нормалното. Проблемът е, че в България често приемаме за успех изпълнението на неща, които би трябвало да се случват автоматично.

Една изтрита маркировка е сигнал за опасност. След като организацията на движението е променена, тя трябва да бъде поддържана така, че водачите да могат ясно да разчитат новия режим. Именно маркировката е първото средство за организация на движението, а не последното, за което някой се сеща.

Парадоксът е още по-голям, защото този участък не се намира някъде в отдалечен квартал или по третокласен път. Това е пространството между Президентството, Министерския съвет и Народното събрание – място, което ежедневно се охранява, наблюдава и използва от държавните институции.

Ако една двойна непрекъсната линия не може да бъде възстановена своевременно точно пред входовете на властта, какво остава за стотиците километри пътища извън София?

Пътната безопасност не започва с национални стратегии, нови програми и десетки мерки, представяни на пресконференции. Тя започва с най-елементарните действия – видима маркировка, изправени знаци и ясна организация на движението.

Затова новата маркировка заслужава да бъде отбелязана.

Но още повече заслужава да бъде запомнен въпросът:

Защо на една държава ѝ беше необходима цяла година, за да боядиса две непрекъснати бели линии точно в центъра на държавната власт?

Е, все пак работата е свършена. Маркировката вече е боядисана.

Но ако за 100 метра двойна непрекъсната линия чакаме една година, за щото някой туткав общински администратор трябва да реши да си свърши работата, колко време ще е необходимо, за да бъдат решени истинските проблеми на пътната безопасност?

Победихме ли? Да – победихме боята.

Пътната безопасност обаче все още чака.